История

Чипровци

Чипровци е разположен в планински район, в полите на Западна Стара планина почти на границата със Сърбия. В близост се издига връх Миджур, 2168 м. надм. височина.

Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Залежите са от мед, олово, злато, сребро и желязо. През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта купрум идва името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипровец и накрая днешното Чипровци от 1956 г. В късната античност рудодобивът е имал голямо значение за развитието на военното производство в римската Рациария (днешният Арчар). След VI век тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население.

През XIII – XVI век Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. Към 1330 г., след злополучната Велбъждка битка, тук се заселили и саксонски рудари, наричани „латини“, които дали допълнителен тласък на тази дейност. Те дошли от Седмоградско.

След падането на Видин през 1396 г. цяла България е поробена. За робството в Чипровци проф. Дуйчев пише:

„Турското завоевание заварило саксонските рудари по този край. Не е известно какво е било тяхното положение през първите векове на турското владичество. Османската държава е имала нужда от разработването на рудниците и затова може да се предполага, че ще да е дала известни правдини на рударското население. Уединеността обаче на саксонските рудари всред българското население се оказала съдбоносна за тях. Лишени от възможност да общуват със своите сънародници и да поддържат връзки с католическата църква, те попаднали неизбежно под силното влияние на местното българско население. В първите документи от ХVI – ХVII векове, в които се дават сведения за Чипровския край, не се споменават никакви саксонски рудари като жители на тамошните селища. Трябва да се предполага, че още в първите векове на робството, преди първата половина на ХVI в., саксонските рудари се претопили сред местното население. След своето изчезване обаче те оставили някои трайни следи. В езика на българските рудари се запазили редица думи от несъмнен немски произход, наследени от саксонците. В самия Чипровец една част се назовавала чак до втората половина на ХVII век с име „саксонска махала“.

Неслучайно именно тук, в процъфтяващите феодални имения на българските боляри Соймирови, след османското нашествие се съсредоточава голяма част от оцелялата българска аристокрация. През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. Принос към този разцвет имат павликяните и дубровнишките търговци, които наред с българските аристократи представляват основната част от населението на града според историята на поп Ставри от Чипровци. От занаятите най-голямо развитие получило златарството. Високохудожествената продукция очертала града като най-големия златарски център на Балканския полуостров през XVI и XVII век наред с Цариград, Солун и Белград. Търговията със знаменитите чипровски чаши е процъфтявала не само на Балканите и Османската империя, но достигала и Централна Европа. В тази значително замогнала се и културна среда се строели църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи.
През ХV-ХVI в. градът е бил голям в резултат на рударството и броял 6000 жители., а през ХVI-ХVII в. бил икономически и културен център на Северозападна България.

Според предание във войводството Чипровци влизали земите между Влашко село (Мартиново) и Горно Озирово. В него имало само един турски чиновник.
През XVI век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните “върхове” са: “Абагар” на Филип Станиславов (отпечатана на 8 май 1651г. в Рим), богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич. Борбата за национална независимост в средата на XVII век се оглавявала от Петър Богдан и Петър Парчевич. Първоначално разчитали на помощ от западните ни съседи и папата, но останали разочаровани и започнали самостоятелна подготовка за народен бунт. През септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Петър Парчевич. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал – маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския (Гушовския) манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие. Чипровци въстава и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във Видинското въстание през 1850 г.

Има устни сведения, че жители на Чипровци – бегълци от зверствата, след въстанието са се заселили в Трекляно – Кюстендилско Краище и околните села. Едно макар и малко доказателство за това е запазеният чипровски говор в тези краища.

P1000426

През XIX век (Според една бележка на поп Лило, килимарството се развива още през първата половина на ХVIII в., вероятно от пиротските преселници.) голямо развитие получава килимарството. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки.

Чипровци дарява през 1879 година на княз Дондуков най-големия изтъкан до тогава в селото килим „Каракачки“, с размери 7 м. на 6 м. – първата голяма слава на чипровските килимари и търговци в столицата. По- късно такива килими украсяват министерските кабинети, домовете на богаташките къщи.

В Чипровци има исторически музей, посветен на историята и развитието на града, което датира още от времето на саксонците. Създаден е през 1988 г. Тогава Чипровци е бил известен със своите самокови (средство за обработка на добитата руда). В музейната сбирка може да се види макет на това как е изглеждало и как точно е функционирало това съоръжение.

P1000240_

Освен с рударство Чипровци е по-известен с килимите си. Те са отразявали душата на създателките си. Основните модели са се предавали от поколение на поколение като така са достигнали и до наши дни. Тези килими, както и съществувалата някога златарска школа са пазили града през дългите години на турско робство. Чипровци е бил под опеката на султанката.

Всяка година на 2 май се празнува събора на града. На него задължително се прави огромна трапеза, на която задължително има печено агне. На този ден в града се събират всички роднини на хората, пристигат от цялата страна само за този ден. В центъра на града се събира Чипровският духов оркестър, има различни развлечения за малките деца и задължителната народна музика.

От 2014 на 2. май се провежда Фестивал на Чипровския килим. Изложени са много килими – на площада и на прозорците на Общината и на къщите на чипровчани. В отделни палатки е показан производственият процес – от чепкането на вълната, през преденето, боядисването, насноваването и самото тъкане. За гостите има подредени торлашка баница с печени кори, домашно овче сирене и греяна домашна ракия.

Източник: Уикипедия